Зарков: Антикорупционно законодателство може да има най-рано на 21 януари

21 януари догодина е най-ранната дата, на която може да има антикорупционно законодателство в България. Това заяви служебният министър на правосъдието Крум Зарков по Нова телевизия. Той коментира кога в България ще има действащо антикорупционно законодателство, което нито да е „нечия бухалка, нито чадър”.

Зарков уточни, че ако няма стабилно мнозинство и правителство, шансовете за приемането на законите намаляват.

"Никой не е над закона. Върховенството на закона е, че всички са подчинени и никой не е над него. В този смисъл антикорупционното законодателство има за цел да фиксира един отдавнашен проблем - разследването не къде да е, а по високите етажи на властта. Онези хора, които биха могли да влияят поне формално на разследването“, каза Зарков. И уточни, че такъв закон бихме могли да имаме най-рано на 21 януари, след като депутатите взеха решение предложенията между първо и второ четене да продължат дотогава. 

По думите му ако няма стабилно мнозинство и правителство, шансът аникорупционните закони да бъдат приети, намалява. „Бяха приети два закона, но те бяха гласувани на 7 декември. Минаха 14 дни, през което време можеше да се работи. Сега се дават още три седмици време. Само по себе си това не е драматично, но не е и добър знак. Приемам го като отстъпление от заявката на парламентарните сили, че проектите по Плана за възстановяване ще имат приоритет“, каза Зарков.

Той допълни, че законите по Плана явно не са приоритет, тъй като не са в дневния ред, а и един закон вече беше отхвърлен.

Относно приемането на България в Шенген министърът потвърди казаното от президента, че има поет ясен ангажимент за приемането на страната ни в Шенген през октомври 2023 година. Срокът е договорен от президента Румен Радев по време на заседанието на Европейския съвет в Брюксел миналата седмица.

Зарков коментира, че за първи път България има ясен и конкретен срок. И допълни, че сега всичко зависи от работата на парламента и приемането на няколко реформи, които са свързани с върховенството на закона. Според министъра на правосъдието страната ни не бива да се притеснява от докладите, които Нидерландия очаква, свързани с механизма за наблюдение. 

„По т.нар. „хоризонтален механизъм“ има доклади всяка година и те не се само за България. Тези доклади сами по себе си не трябва да ни плашат, ние сме изпълнили ангажиментите си“, посочи Зарков.

По темата с промените в Изборния кодекс, върху които президентът наложи вето, министърът коментира, че в този си вид законът е вреден. Той е на мнение, че разпечатките от машините са по-незащитени дори от хартиените бюлетини.